Къща-музей „Станислав Доспевски”  

Къща-музей „Станислав Доспевски” е единственият в България дом - музей на възрожденски художник. Сградата е построена през 1864 г. по проект на Станислав Доспевски от прочутите брациговски майстори, и е в стил характерен за периода на Възраждането. На фронтона й е изписано: ”Притяжание Станислава Д. Доспесково - Самоковца, 1864”. В салона на къщата, Станислав Доспевски рисува стенописи изобразяващи: “Смяна на стражата пред императорския дворец в Петербург”, “Площада на Пушкин в Одеса” и “Протока “Златният рог” в Цариград”.
      В дома на Станислав Доспевски са се уреждали първите сбирки на вътрешния революционен комитет и на първото женско дружество в България “Просвета”. През 1945 г. къщата е дарена от вторият син на художника - Борис Доспевски. Обявена е за музей през 1952 г., а през 1964 г. за паметник на културата. С Решение № 50 от 2 август 1966 г. на Окръжния народен съвет  град Пазарджик, къщата-музей се обединява с Художествена галерия „Станислав Доспевски”.
     Днес къщата на Станислав Доспевски е сред 100-те национални туристически обекта.

Станислав Доспевски

     Станислав Доспевски с рождено име Замфир (Зафир) Зограф е син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф, видни представители на Самоковската иконописна школа. Доспевски е един от първите художници с академично образование в България. Художественото му наследство включва икони, портрети, рисунки и стенописи.
     Станислав Доспевски дейно участва в обществения живот, той е един от създателите на читалище „Виделина” в град Пазарджик. Включва се в националноосвободителното движение. Поддържа връзки с Васил Левски, Ангел Кънчев, Димитър Общи и други революционери. По време на Априлското въстание събира помощи, приютява бежанци и изпраща дописки до европейския печат.

1823  Роден на 3 декември в Самоков.
1835 - 1850  Работи заедно с баща си при изписването на иконите за църквите „Св. Никола” /1835/ и „Св. Неделя” /1840/ в Пловдив, като същевременно учи в Пловдивската гимназия. От 1841 до 1846 работят по стенописната и иконописна украсата на Рилския манастир.
1850   Заминава за Русия.
1851 - 1853   Студент в училището по живопис, скулптура и архитектура в Москва.
1853 - 1856  Учи в Императорската художествена академия в Санкт Петербург, при проф. Басин и проф. Бруни. За конкурсната работа „Академичен етюд  голо мъжко тяло” получава Сребърен медал.
1856   Завръща се в Самоков и обучава братята си Никола, Иван и Захари, които рисуват икони из цяла България.
1858   Жени се за Мариола, дъщеря на видния пазарджиклия Божко Куюмджията и се установява в Пазарджик.
1864    По негов проект си построява  къща с ателие, до канала Паша арк в Пазарджик.
1859   В дома на Найден Геров,  Станислав Доспевски урежда изложба с икони, която става първата персонална художествена изложба у нас.
1877    Арестуван от турските власти.
1878    Умира при неизяснени обстоятелства в затвора „Мехтерхане” в Цариград.